В поредица от материали ще ви разкажем за някои от най-красивите кътчета на света. Националните паркове, резерватите и природните паркове са защитени територии с различен статут, в които намесата на хората е минимална и животинският и растителният свят следват естествения си път.

Национален парк СЕРЕНГЕТИ (Танзания)

Малко може да ви подготви за размерите на най-големия национален парк в Африка. Погледът се простира над равнинни тревни площи и ниски гори, сред които се крият блата, а малки хълмове нежно израстват сред полето. Това е безмилостен, поразителен пейзаж, който се разполага от северна Танзания до югозападна Кения.

На фона на огромните си размери, около 15 000 кв. км., не е изненада, че думата Серенгети означава „място, където земята продължава вечно“. Думата идва от речника на племето масаи, което живее в този район.

Красотата и разнообразието на региона има много форми. Когато организацията към ООН – ЮНЕСКО, се събира, за да определи първите обекти в списъка за световно културно и природно наследство, Серенгети е на първо място.

Днес безкрайната савана е убежище за животинския свят, благодарение на работа, започнала преди почти 100 години. Част от Серенгети става резерват още през 1921 г., а през 1951 г. вече е национален парк.

Животните са голямата аткракция на Серенгети и там могат да види огромно разнообразие. Вероятно най-впечатляващата гледка е тази на 1,5 милиона антилопи гну, прекосяващи равнините в преследване на дъжда. Те преминават разстояние от 1900 километра към зелените пасище на резервата Масай Мара. Това е най-голямата миграция на животни в света.

По пътя към гнутата се присъединяват хиляди зебри и газели, които ядат различни части от тревите. През цялото време те са преследвани от хищници. Около 250 000 антилопи гну загиват всяка година от жажда, глад, изтощение, удавяне или се превръщат в храна на месоядните.

Защо те решават да тръгнат на север все още е мистерия, тъй като често те напускат райони, в които има достатъчно храна. Първоначалната фаза на миграцията е от януари до март, когато в рамките на 2-3 седмици през февруари се раждат около 500 000 малки. В края на дъждовния сезон, през май, животните започват да се движат на северозапад в районите около река Грумети, където остават до края на юни.

Прекосяването на реките Грумети и Мара са популярна аткрация, показвана на много филми за животинския свят. Причината са нилските крокодили, за които периодът се превръща в пир. Те чакат този момент в годината, когато стотици хиляди антилопи минават покрай тях. Стадата стигат в Кения в края на юли, началото на август. Те остават там до края на сухия сезон.

Извън реките пък ги причакват лъвове, гепарди и леопарди. В Танзания е най-голямата популация на лъвове в Африка. Серенгети е като енциклопедия за животни. Там живеят хипопотами, жирафи, глигани, петнисти хиени, повече от 500 вида птици и една от най-отровните змии в света – черната мамба, както и другите представители на Голямата петица – слонът и биволът. Все още из равнините може да се види и черен носорог, въпреки че бракониерството значително намали броя му.

В източните равнини на Серенгети в Танзания се намира дефилето Олдувай, което пази най-древните останки на човешката цивилизация. Там британският археолог Мари Лийки открива фрагмент на скелет на близо 1,75 милиона години.

Местното население са масаите, познати като безстрашни ловци, които живеят сред дивите животни. Репутацията на племено спряла първите европейци да се възползват от богатствата на земите им. Постепенно обаче и те са повляни от развитието на цивилизацията. Правителствата на Танзания и Кения изготвят програми, с които да накарат масаите да се откажат от традиционния си начин на живот, но все още доста от тях живеят със старите традиции и обичаи.

Серенгети си остава една от иконите на Африка и картините, които разкрива, са били вдъхновение за мнозина.