[fusion_builder_container hundred_percent=“no“ equal_height_columns=“no“ menu_anchor=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ id=““ background_color=““ background_image=““ background_position=“center center“ background_repeat=“no-repeat“ fade=“no“ background_parallax=“none“ parallax_speed=“0.3″ video_mp4=““ video_webm=““ video_ogv=““ video_url=““ video_aspect_ratio=“16:9″ video_loop=“yes“ video_mute=“yes“ overlay_color=““ video_preview_image=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ padding_top=““ padding_bottom=““ padding_left=““ padding_right=““][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ layout=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ border_position=“all“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding_top=““ padding_right=““ padding_bottom=““ padding_left=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ center_content=“no“ last=“no“ min_height=““ hover_type=“none“ link=““][fusion_text]
Димитър Чолаков е поканил в Галерия „Сезони“ 11 художника от едно поколение, обединени от интензивността на емоциите, драматизма и театралността на творчеството им, въпреки различния им житейски и творчески път.
За реализирането на проекта си „Заедно – различни“ художникът събира приятелите си творци Владимир Пенев, Валери Чакалов, Десислава Минчева, Димитър Рашков, Димитър Грозданов, Ивайло Мирчев, Йордан Калчев, Кирил Матеев, Мария Кремонези, Николай Янакиев и Свилен Блажев.
„Преди петдесет години ако някой ми беше казал, че 2019г. ще организираме тази изложба, сигурно не бих го приел сериозно. Но точно преди половин век съдбата ме събра с голяма част от авторите представени в изложбата“, споделя проф. Димитър Чолаков.
„Приеха ни в Художествената гимназия в София и бяхме безкрайно щастливи и изпълнени с мечти. Бяхме почти деца, а вече се виждахме извести художници. Работехме много, рисувахме почти денонощно, ходехме по Графа с изцапани с боя ученически куртки, с платна и стативи но горди, че сме избрани да бъдем художници. Илюзиите ни бяха доста по- големи от възможностите, но кой ли млад човек няма илюзии!
Ходехме на много изложби, купувахме си по някой албум с репродукции, който трябваше да бъде изгладуван през следващите месеци, защото това тогава беше връзката ни със световното изкуство“, разказва той.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]