На много от европейските езици думата за бира звучи близко. Напитката е позната на Европа от над 2000 години. Първоначално, способността за производство на бира се е смятала за изключителна, дори магическа. На някои места дори почитали Богове на бирата.
Отношението към бирата в Европа се променило след едно църковно събиране през 816 г., когато на манастирите било разрешено да се занимават с фермерство, риболов и производство на бира. Църквата решила, че е позволено да се пие тази напитка по време на пости. Дори сега, някои от пивоварните, основани от монаси (Пауланер, Францисканер, Аугустинер) все още са действащи.
През средните векове бира се правила не само в манастирите, но и в имения и градове. Интересен факт е, че с тази дейност се занимавали жените. Те използвали мая за направата на хляб и за бира с висока ферментация (ейл). Производителите на бира започнали да държат странноприемници, кръчми и магазини. През 17-и и 18-и век професията станала много популярна.
По това време имало 69 пивоварни в Клайпеда, малък град на Балтийско море, докато в столицата на Великобритания Лондон те били 15 000. Голяма революция на пивоварните в Европа започва през 1842 г., когато един баварски производител – Йозеф Гройс, започнал да прави бира от светъл малц, хмел от район Затец и вода от град Пилзнер. Той я нарекъл Пилзнер, а по-късно станала известна като лагер. Популярността на светлата и освежаваща напитка расте и тя се превръща в бира номер 1 в голяма част от Европа. Използваната вода се омекотява, въпреки че в някои райони тя е естествено мека.
Разбира се, не всеки харесвал един вид бира. През 19-и век един лекар от Клейпеда описал вкусовете и навиците на съгражданите си. Той написал, че силният лагер (Допелбир) и тъмният, гъст портър са най-популярни в крайбрежния град. Очевидно, тези видове помагали на работниците на пристанището да се възстановяват от тежката работа. През лятото населението предпочитало освежаващата Тафелбир – светла бира, която е близо до настоящия стил на Пилзнер.
През втората част на 19-и век, с настъпването на индустриалната революция, големите пивоварни взели превес. На предно място в индустрията били компании, които наемали германци за главни пивовари в екипа си. Германци основават и известната пивоварна Цингтао в Китай, докато в Русия Жигальовскао се прави в пивоварна, построена от известен търговец от Виена – Вокан, близо до река Волга в Самара. На Балтийско море най-известните пивоварни били Валдшльосхен, която е основана в 1865 г. в Рига от Йоаким Даудер, и тази на братята Райнке, чието начало било през 1784 г.
В Европа развитието на земеделието и по-специално отглеждането на ечемик допринесло значително за процеса на производство на бира. Качеството на ечемика зависи от климата, почвата и познанията на човека, който обработва земята.
Европейските производители са добре запознати с подготовката на малца. Те избират комбинации, за да направят бирите с разнообразни вкусове и цветове – от светложълта до черна като нощта. Например, тъмният лагер се прави, като се добавя карамел или шоколад и черен малц към основния.
Друга важна съставка е хмелът. Познанието за него датира от Средните векове. През 1529 г. на някои места имало закони, които включвали тежки наказания за унищожаване на плантации от хмел. Повечето пивовари купували хмел, който се отглеждал на най-подходящите места за това, сред които били германските региони Тетнагер, Халертау и Спалт, както и Затец в Чехия.
През 20-ти век пивоварите започват повече да експериментират, като запазват и високо ниво на качеството. Например, започват отново да използват пшеничен малц като добавка към ечемика, което било забранено в Германия до тогава. Бирите на тази основа (Вайзен, Вайбир) започва да се завръща и отново става популярна в края на 19-и и началото на 20-ти век. Тази модерна бира се сервира във високи чаши, а ренесансът й продължава и през 21-и век.
Производството на бира в Европа е свързано с постоянна битка между консерватизма и новите идеи. В наши дни много пивоварни възстановяват и подобряват исторически рецепти. Крафт бирите са причина за експериментиране с различни стилове, което доведе до нови вкусове и нови видове бири.
[fusion_youtube id=“https://www.youtube.com/watch?v=XtfnKwSUvbA“ alignment=““ width=“1280″ height=“720″ autoplay=“false“ api_params=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ css_id=““][/fusion_youtube]