Легендарният американски режисьор Франсис Форд Копола е създал шедьоври като „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“. Въпреки огромния успех на филмите си, той винаги е защитавал идеите си, а междувременно е оставял достатъчно време да се наслаждава на живота. 80-годишният Копола говори за кариерата си, провалите и виното пред списание „Ролинг Стоун“.
„Какво е списък със задачи?“, пита той и след дълга пауза отговаря на собствения си въпрос: „Това е списък от неща, които всъщност не искаш да правил или дори да мислиш за тях. Всеки прави такива списъци. Но колко хора стават всяка сутрин и правят списък с 10 неща, които искат да научат или които ще им донесат удоволствие в този ден? Много малко. Аз точно това се опитвам да правя“.
– Кое е най-хубавото и най-лошото на успеха?
– Аз гледам на успеха и провала като две страни на едно цяло. Това тръгва от древността: „Хайде да убием този носорог. Не успяхме този път, но се научихме как да го правим, така че в бъдеще няма останем гладни”. Провалите могат да бъдат конструктивни.
– „Апокалипсис сега“ първоначално бе определян като провал. Сега е класика.
– Някои от най-великите творци на времето, в което живеем, може да не сме чували за тях. Но „провали“ като Ван Гог или Русо, които е трябвало разнасят картините си с каручка. Сега те нямат цена.
– Кои са вашите герои?
– Марлон Брандо. Той можеше да говори с часове за термити, за първите китайци в Америка или за това как работи радиостанция на къси вълни. Той просто имаше този прекрасен апетит да разбира нещата. И хората, които работеха в лабораториите „Бел“ и бяха причина за големия технологически напредък през последните 60 години.
– На тази тема, вие измислихте ранен прототип на смартфона.
– Бяхме приятели с г-н Акио Морита от Сони. Показах му това, което бях направил с балсово дърво, малък бета компютър от Англия и записващо устройство и му казах: „Това е колата на бъдещето. В момента, ако искаш нещо, трябва да караш, за да го намериш. В бъдеще обаче ще можеш да стигнеш до него само като бръкнеш в джоба си“. Той ме прати в телефонния отдел на Сони. Бързо разбрах, че те са останали в ерата на Александър Бел.
– Произвеждате на вино от 70-те години. Какво не разбират хората за доброто вино?
– Това, че не ти трябва скъпа бутилка вино, за да върви добре с храната. Хората започнаха да разбират, че виното е като музиката – колкото повече знаеш за него, толкова повече можеш да му се наслаждаваш.
– Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– Фред Астер ми каза, че неговото най-голямо съжаление е това, че се е отказал от лиценза на студиото за танци “Фред Астер”. Целия си живот е преследван от това да гледа името си на танцови студия, които мразел. Каза ми: “Никога не се отказвай от името си”. Ако нашето име е някъде, то е на вино, което лично харесваме да пием, или храна, която харесваме, или места, където обичаме да отсядаме. Името ти е думата ти.
– Какво четете в момента?
– Книга, наречена „Жак Фаталиста“ от Дени Дидро. Той е работил върху първата енциклопедия, която почти му коства живота, защото е пълна с идеи, които Католическата църква не одобрява.
– Женен сте от 56 години. Каква е тайната?
– Трябва да си давате определено лично пространство. Преди години жената нямаше право да има собствен личен живот. Елинор винаги е имала свои интереси, собствено усещане за това коя е. Обичам времето с нея сутрин, защото винаги научавам по нещо.
– Има ли филм, който се направил, който чувствате като най-личeн?
– Аз всъщност просто се опитвах да задоволявам себе си, така че всичките са лични. Противопоставях се на това да направя продължение на „Кръстникът“ до такава степен, че почти не се случи. Казваха ми: „Имаш формулата за Кока Кола. Защо не продължаваш да произвеждаш Кока Кола?“ Аз им отговорих: „Не става дума за това, момчета. Предпочитам да си правя вино и да се наслаждавам на живота“.