Париж кипи от напрежение през лятото на 1789 г., докато криза обхваща Франция. Треска на революция е завладяла хората, които излизат по улиците. Огромната тълпа носи някои изображения, които са изработени от известен създател на восъчни фигури, които може да са създадени от неговата ученичка Мари Гросхолц, която по-късно става известна с името Мадам Тюсо.
Години по-късно Мари създава нова колекция от восъчни фигури, вдъхновена от ужасите на Френската революция, на която става свидетел. Тези фигури завладяват хорското въображение и стават основа на една империя. Комбинация между популярното и гротескното, днес музеите Мадам Тюсо могат да се намерят в много от големите градове по света. И предизвикват същото очарование, каквото през 19-ти век в Англия.
Много от това, което се знае за първата част на живота на Мадам Тюсо, идва от нейните мемоари, които тя диктува на приятел, когато е към края на живота си. Те са изпълнени с цветиски детайли и анекдоти, част от които никога не са потвърдени. Тя е много внимателна с имиджа си, който е граден с години.
Мари Гросхолц е родена в Страсбург, източна Франция, през 1761 г. Няколко месеца по-рано баща й загива в Седемгодишната война. Детството й преминава в швейцарския град Берн, където майка й работи като икономка за доктор Филип Куртиус, който създава восъчни фигури. Лекарят се отказва от медицината, за да се занимава с изкуство. Той се мести в Париж, а две години по-късно малката Мари и майка отиват при него. Филип се превръща в настойник на малкото момиче, което го възприема като чичо.
Восъчните фигури на Куртиус привличат вниманието и той прави първата си изложба през 1770 г. Скулпторът учи Мари как да създава восъчни фигури. Тя е на 15 или 16, когато завършва първото си произведение, което е образ на философа Волтер. Сред следващите са фигури на Жан-Жак Русо, който вдъхновява Френската революция, и Бенджамин Франклин. В мемоарите си тя разказва как двамата са били редовни гости в дома на Куртиус в Париж.
През 1782 г. скулптурът представя втора изложба на бюстове на известни личности. Част от нея са фигури на престъпници, чиито трупове са били предоставяни на Куртиус, за да може той да ги скицира. По-късно Мари използва идеята за нейната Стая на ужасите.
В мемоарите си Мадам Тюсо разказва как около 1780 година става любимка на Версай и преподава на Мадам Елизабет, сестрата на краля. С избухването на революцията през 1789 г. Мари и нейният ментор са обвинени в пристрастия към монархията и животът им е в опасност. Куртиус знае какъв е най-добрият начин за оцеляване и адаптира работата си към промените. Звезди на неговите статуи стават лидерите на революцията и изпратените на гилотината.
Мари си спомня как по това време е арестувана заедно с Жозефин, бъдещета жена на Наполеон. Тя стига до там, че бръсне главата си в очакване на екзекуцията. В замяна на помилване, на двамата с Куртиус е възложена задача да правят посмъртни маски на екзекутираните. Няма доказателства, че тя е участвала в изобразяването на маските на краля, след като той е поставен на гилотината, или на убития революционен лидер Жан-Пол Марат, въпреки че модели на тези фигури намират място в колекцията на Куртиус. Тези истории допринасят за легендата на Мадам Тюсо.
Филип Куртиус умира през септември 1794 г. и Мари е единственият наследник на творбите му. Година по-късно се омъжва за инженера Франсоа Тюсо, като му ражда двама сина – Жозеф през 1798 г. и Франсоа през 1800 г. Бракът e обтегнат и времената са тежки. Бизнесът с восъчни фигури е почти погубен от разрушенията на революцията.
Империята на Мадам Тюсо едва ли щеше да бъде създадена, ако тя не среща германския илюзионист Паул Филидор. Той е новатор в използването на „магическата латерна“, която прожектира цветни диапозитиви на призраци и таласъми. Публиката приема с възторг това ново преживяване.
Филидор предлага на Тюсо да включат нейните фигури в представлението му. През 1802 г. тя пътува за Англия, но остава разочарована от спектакъла в Лондон. Тогава решава да започне собствен бизнес на Острова. Мадам Тюсо качва произведенията си на влакови вагони и тръгва из британските острови на пътуване, което с известни прекъсвания продължава почти 30 години.
Турнето се превръща в голям успех, а в основата му са ужасите на Френската революция, които предизвикват интерес, отвращение и съжаление у британците. Във всеки град Мадам Тюсо намира разкошни салони, в които излага восъчните си фигури. Изложенията привличат много посетители и поради факта, че подобни изложби извън Лондон са рядкост.
През 1835 г. Мари и синовете й намират постоянен дом на колекцията – на „Бейкър Стрийт“ в Лондон. Две години по-късно популярността на музея се увеличава, след като младата кралица Виктория позволява да бъде изграден нейн образ. Фигурата е облечена в точна реплика на дрехата от коронацията и става център на изложението.
Тихата французойка умира в съня си през април 1850 г. на 88 години. Синовете и внуците й продължават бизнеса. През 1884 г. колекцията е преместена в по-голямо пространство на “Марилбоун Роуд”. Пожар през 1925 г. и бомбардировките по време на Втората световна война нанасят сериозни щети, но някои от оригиналните фигури оцеляват.
Мадам Тюсо се превръща в световна марка и една от най-посещаваните аткракции в Лондон. Освен в английската столица, музеи на восъчни фигури с това име вече има на още 23 места по света. Седем от тях са в Съединените щати, а четири – в Китай. През 2016 г. след оплаквания на посетители Стаята на ужасите в Лондон е затворена.
Последователите на Мадам Тюсо продължават да отговарят на очакванията на публиката, като в музеите се разполат фигури на известни личности. Сред последните разположени в Лондон са тези на носителят на Оскар Еди Редмейн и на херцогинята на Съсекс Меган Маркъл.