„Литературата трябва да се върне към своята изконна мисия – да утеши и да произведе смисъл. През 20-те години, във времена на криза са излезли едни от най-хубавите книги – произведенията на Вирджиния Улф, на Томас Елиът. Книгите знаят кога да излизат – когато има нужда от тях. Неслучайно решението за онази чума е било да се дистанцираш и да се утешиш през разказването на истории“, заяви писателят Георги Господинов пред Bulgaria ON AIR.
По думите му литературата има уникалната способност да предсказва развоя на историческите събития. „Предишната ми книга беше сбор от разкази. Разказът и поезията са най-силното българско присъствие. Във „Времеубежище“ е описан синдромът на „Сляпата Вайша“. Това се случва в тревожни времена, когато бъдещето е плашещо. Романът „Времеубежище“ описва една от диагнозите на нашето време. Проблемът в тревожните времена е, че човек остава насаме със себе си. Тази книга излезе през април. Само литературата може да предвиди и да усети знаците на тревожност във въздуха“, коментира Господинов.
Той подчерта, че за писателя родината е там, където е неговият език. „Има две големи убежища за писателя – детството и езика. Най-естественото място е да бъда там, където е езикът. Тук са историите, тук са нещата, които най-силно ме докосват. Аз се върнах в България в доста тревожно време. От една страна това, че живеем в такава обстановка, ти дава утешението, че можеш да промениш действителността, да влияеш по някакъв начин на нещата. Нормално е да бъда тук и да се опитам да въздействам на това, което се случва“, сподели той.