Как се запазват тропическите гори? Крайните екозащитници биха казали – създайте национален природен парк. Да, но това не е много практично, когато си страна с 200 000 квадратни километра тропически гори и средни доходи на човек от около 8000 долара на година.

„Едно здраво дърво няма стойност за семейство, което не може да осигури на децата си три храненета на ден”, казва Прадеепа Боланат от комисията по горите на страната.

Благодарение на международна помощ, Гвиана, страна с по-малко от 750 хиляди души, разчита на съвсем нов подход, за да запази дърветата, които покриват повече от 80% от територията й. За да се запазят горите, трябва да се използват бавно.

Норвегия подписа договор с Гвиана през 2009, предлагайки 250 милиона долара, за да се намали сечта на дървета и с това да се подпомогне влиянието върху климатичните промени. Дърветата са един от най-старите и най-добрите технологии за обработване на въглерода. Те поемат въглеродния диоксид от въздуха, запазват го в дървото и отделят кислород.

Една от насоките на тези пари е развиването на система за измерване на количеството въглерод, събиран в дърветата. Благодарение на това сега комисията по горите на Гвиана може да взима решения относно това кои дървета могат да бъдат отсечени без това да се отрази на здравето на цялата екосистема. Годишният темп на намаляване на горите в страната е паднал до 0,0048%, което е един от най-ниските проценти в Южна Америка и доста под средното за тропиците, където е 0,275%.

Най-голямата заплаха за тропическите гори в Гвиана не са дървосекачи или фермери, а миньори. Златото е най-големият износ на страната и има още доста от ценния метал, както има и диаманти и други минерали под горската покривка. Изваждането на тези богатства може изложи на опасност задълженията на Гвиана според споразумението й с Норвегия.

Петролът също може да се окаже опасност, марак и не директна. Огромна находка на Exxon Mobil в океана на 200 км от брега може да направи така че Гвиана да вади по 1 милион варела на ден до 2025 г., което е повече от съседа Венецуела. Докато нефтените платформи може да не са напаст за тропическите гори, милиардите долари в такси и данъци, които ще потекат към касите на правителството, може да се окажат проблем.

Приходите лесно биха удвоили брутния вътрешен продукт, който се равняваше на около 3,6 милиарда долара за 2018 г. Някои от парите от петрола могат да бъдат инвестирани в електрификация, по-добри училища и подобряване на здравеопазването на 100 000 души, които живеят в тропическите гори. Това обаче ще наложи изграждането на повече пътища, което ще направи достъпа по-лесен за дървосекачи и миньорски компании.

От друга страна, тази инфраструктура може да помогне в опитите на Гвиана да се превърне в дестинация за екотуризъм. Гората Ивокрама приема около 1200 посетители на година, а тази цифра може значително да се увеличи.

Гвиана може да покаже на други бедни страни, че от тропическите гори може да се печели без дърветата да се секат, а няма съмнение, че ползите от здрава гора в дългосрочен план е много по-голяма от приходите, които могат да се извлекат в краткосрочен.

По материали на „Блумбърг Бизнесуик“

https://www.youtube.com/watch?v=o-7GH10m-7I

error: