Концепцията за замразен десерт е развита още преди хиляди години. Китайците са поръсвали течен сироп със сол и лед 2000 години преди новата ера. Получилата се смес се сервирала като десерт на елита в Китай. В други части на страната пък са заравяли в снега смес от мляко и ориз.
За римските императори се говори, че са пращали роби до върховете на планините за пресен сняг, към който след това се добавяли плодове и сокове. На трапезата на краля на Англия Чарлс редовно имало „леден крем“ през 17-и век.
Според някои разкази изследователят Марко Поло видял как се приготвя десерта в Китай и пренесъл рецептата в Италия в края на 13-ти век. Няколко столетия по-късно това се превърнало в сладоледа, който познаваме днес. През 1660 г. за първи път той започнал да се предлага извън масите на благородниците. В Кафе Прокоп в Париж можело да си поръчаш десерт от рецепта, която включвала мляко, сметана, масло и яйца.
Сладоледът обаче си оставал рядък и екзотичен десерт за елита. С развитието на технологиите той станал по-достъпен. През 1851 г. производител на мляко в САЩ създава първата фабрика за сладолед в Пенсилвания. Появата му в хранителни магазина става през 30-те години на 20-и век.
Така докато се стигне до наши дни, в които разнообразието е огромно и сладолед може да се намери на всеки ъгъл.