Виолончелистка Камий Тома е открила идеално съчетание за ерата на пандемия – музикант, който не може да свири пред публика на живо, и великолепни музеи, които не могат да приемат посетители.
Тя поднася поредица самостоятелни изпълнения на класически произведения на фона на „изоставения“ интериор на музеи в и около Париж. По време на пандемията Тома свири в двореца Версай, Института на арабския свят и Гран Пале. Всички те са затворени заради мерките срещу коронавируса.
„Чрез тези изображения исках да символизирам самотата на музиканти без публика и на музеи без посетители, споделя 32-годишната Камий. – Разбира се, хората се нуждаят от медицинска помощ в това пандемично време, но имат нужда и от грижа за душата. Вярвам, че изкуството и музиката са лечебни. Важно е да почувстваме, че след трудния момент цялата тази красота все още ще е там и ще ни очаква. Струва си да се борим за това.“
ГЛАС НА НАДЕЖДАТА ОТ ПОКРИВИТЕ НА ПАРИЖ
През октомври виолончелистката имаше концерт в зала „България“, това бе едно от последните й изпълнения пред публика преди втората изолация и затварянето на концертните зали. По време на първото затваряне на хората по домовете им във Франция тя споделяше музиката си чрез изпълнения от покривите на Париж.
„След изпълненията ми от покрива реакциите на хората много ме развълнуваха. Когато животът се възобнови във Франция през май, музеите продължиха да бъдат затворени, а концертите не бяха разрешени. Усещах, че трябва да сляза от покрива, за да продължа да създавам красота, да я споделям и да накарам музеите да оживеят“, споделя Камий пред „Паризиен“.
„Прекрасно е да свиря на тези места, но усещам и голяма тъга, защото те не би трябвало да са празни. Те също показават, че изкуството е вечно и универсално“, допълва тя.