На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич – “Лисица”, обявена за най-добра книга на 2018 г. от “Пъблишърс Уийкли”, “Къркъс Ривюс” и „Ню Стейтсман“.

Авторката е едно от големите имена в хърватската литература, но от години живее в Холандия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика “Шарл Вейон”, немската награда за есеистика “Хайнрих Ман”, австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи (“Форсиране на романа река”, “Музеят на безусловната капитулация”, “Министерство на болката” и др.) и есеистични книги (“Американски речник”, “Култура на лъжата”, “Четенето забранено” и др.).

Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. Пред БНР тя говори за новата си книга и връзката си с България.

“Бях на 7 години, когато за първи път дойдох в България с майка ми. Тогава се запознах с баба ми и дядо ми. После идвахме често и в тийнейджърските ми години много обичах да идвам на Черно море. След това вече идвам в България по други причини, културни причини – книги, издатели”, разказа тя.

“Страните, в които ние живеем имат своята специфика и те са форматиращи за своите граждани. За мен, като писател, е видна едва ключово разлика – стабилните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте “in” или “out” – един ден сте писател, а на другия ден сте враг на народа”, сподели Угрешич.