Понякога малките неща разкриват голямата картина. В една от последните публикации на списание Nature се обяснява как растенията в тундрата, най-студената екостистема в света, растат на по-голяма височина поради промените в климата и затоплянето.
Какви са изводите? Дали по-високите растения ще поглъщат повече въглероден диоксид от атмосферата и ще компенсират част от затоплянето? Или пък ще пък ще станат причина почвата да се затопля повече през зимата, като увеличи темпа на разлагане, и по този начин ще доведат до по-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата? Това са отворени въпроси. Това, което се знае, е, че настъпват огромни промени в една екосистема, която се затопля по-бързо от всяка друга част на планетата. С това, което идва, има огромна нужда живите същества да се адаптират бързо към новите условия, за да могат да оцелеят.
В доклада на World Wildlife Fund от октомври миналата година се разглеждат 17 000 индивидуални популации на гръбначни животни – бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни. Включени са около 4000 вида. Само в рамките на 44 години, от 1970 до 2014 г., тяхната популация е намаляла средно с около 60%.
С други думи, човешките дейности са намалили наполовина тези видове за по-малко от 50 години. В райони с огромно биологично разнообразие, като Южна и Централна Америка и Карибите, средната популация е спаднала с 89%.
Причините – все още основно оръжия, мрежи и булдозери, но сега вече и жега, токсини и инвазивни видове. Това е много смърт и то бърза. Международният съюз за опазване на природата, който съставя червения списък за застрашени видове, също извади нова статистика през 2018 г. От 93 000 вида, които са разгледани, повече от 26 000 популации са толкова сериозно намалели, че са на ръба на изчезването. Това е повече от четвърт. Не само това, но днес 872 от видовете, с които сме делили планетата, са изчезнали, а 1700 са на ръба.
Това има значение, защото понякога условията на планетата излизат извън контрол, променят се толкова бързо, че видовете нямат шанс да се адаптират, както се случва в растенията в тундрата. Резултатът е масово измиране. Този феномен се е случвал само пет пъти за 4,6 милиарда години, в които планетата съществува. Последното, преди 65 милиона години, доведе до изчезването на динозаврите.
Така че, големият въпрос е дали сме изправени пред шестия такъв случай. Пол Р. Ерлих твърди, че е така. Елрих е биолог от Университета Станфорд, който става известен през 60-те години с книгата си The Population Bomb. Тогава той предвиди, че хората ще преминат границата, в която земята има възможност да ги поддържа. Само технологична революция в земеделието би могла да помогне за избягването на трагедията.
Сега, на 86 години, Ерлих заедно с двама негови колеги извади нов анализ. Населението на хората е продължило да расте експоненциално. Но в този процес сме допуснали грешка, която авторите наричат “биологично унищожаване”. Според Ерлих не е достатъчно да гледаме кои видове са близо до изчезване, а трябва да гледаме по-общо на това, което се случва с различните популации през последния век и какво се е случило с тяхната среда. Техният анализ разглежда само сухоземните гръбначни животни. Дори при видове, които според червения списък не са застрашени, се виждат висок темп на смъртност.
Изводът е, че планетата губи изящно развитите системи, които поддържат живота като цяло. С това губим общата генетична памет на планетата. И въпросът е какво ще се случи, ако при тези драстични промени видовете имат нужда от тази изчезваща генетична информация, за да оцелеят?