Нова книга от Георги Господинов ще се появи на българския пазар в разгара на епидемията, съобщи самият той в профила си във Фейсбук.

Заглавието на романа се пази в тайна засега по желание на автора, отбеляза пред „Площад Славейков“ Манол Пейков от „Жанет 45“. Около Великден романът ще бъде пуснат за предварителни заявки, а до края на април ще бъде наличен в онлайн магазините. След края на извънредното положение ще се появи и в книжарниците.

“Романът, който писах последните години, е завършен. За мен беше утеха и убежище, дано е така и за тези, които ще го прочетат. Представях си как ще излизам бавно от него и ще се шляя безцелно из улиците. Не стана така. Отказаното бъдеще, което той описва, напусна страниците му. Светът е затворил”, сподели писателят по повод новата си книга. – Но спрат ли да излизат книги в такова време, значи сме предали тихо и този дом. А не ми се иска.”

“Знам, че няма по-неподходящо време за излизането на една книга. Дни, в които не можеш просто да излезеш до книжарницата следобед. Дни, в които самите книжарници и издателства имат нужда от подкрепа. Дни на извънредно положение. Но пък всяка книга е извънредно време и извънредно положение сама по себе си. Не иска разрешение, не си търси времето, написана е. Романът идва по спешност със запалени светлини и пуснати сирени, казва Гаустин. Но неговата е лесна, защото сменя времената, както си иска”, допълва той.

“Когато дойде такъв момент на криза, човек оценява по друг начин света от вчера. Нека не забравяме, че този свят от вчера – ние трябва да пренесем някакви основни ценности и това са прости неща като съчувствие към другия… Малки неща, уж малки, трябва да изнесем от кризата, да излезем с тях”, каза Господинов пред БНР.

“Мисля, че кризата ни казва: хайде сега се смирете малко и се оттеглете в това, което можете да правите сами – в писането, в мислите си, в разговорите с близките си, имате цялото време на света. За всички нас, които сме се оплаквали колко сме заети, ангажирани, важни и колко не ни стига времето. Ето сега имаме времето. И това време също ще се превърне в проблем, защото човек не знае какво да прави с толкова много време, какво да прави сам със себе си. Ние не сме свикнали много да стоим сами със себе си. Ще ни се наложи да четем самите себе си, а за това помага и литературата.

“Това не е първият апокалипсис, който човечеството е преживяло. Самите ние, в някакъв личен план, биографичен план, всеки е минал през някакъв свой апокалипсис, по-малък или по-голям. И това, което остава е, че в крайна сметка всичко това се превръща в истории”, споделя още писателят.