Първите плаващи острови от пластмасови отпадъци в Черно море, вече са факт. Това заяви доц. д-р Траян Траянов, член на Съюза на учените във Варна и експерт от Института по океанология във Варна. По-голямата част от пластмасовите отпадъци идва от реките Дунав, Днестър, Днепър, Дон.

Шест месеца след публикуваното от доц. д-р Траян Траянов известие в Съюза на учените, с хипотеза, че в Черно море има „плаващи острови от пластмасови боклуци“, руски учени откриват първите такива.

В периода 18.09 – 26.09 2019 г., работейки по програма за мониторинг на делфините в Черно море, облитайки със самолет-амфибия морската повърхност на руското крайбрежие на Кавказ с отдалечаване от брега на 200 км, учените регистрират 450 малки и по-големи струпвания от плаващи пластмасови отпадъци.

“На места самолетът летял над огромни петна от боклуци няколко минути. На пръв поглед вида на “плаващите пластмасови острови” бие на очи, че те ще възпрепятстват на проникването на слънчева светлина под тях, където в тъй наречения евфотичен слой протича фотосинтезата и всички свързани с това негативни последствия, като намаляване на първичната продуктивност на фитопланктона и на обмена на кислорода между атмосферата и водното тяло”, коментира доц. д-р Траянов коментира пред Радио “Фокус” – Варна.

“Това, което се вижда на снимката, е само върха на айсберга. Какво има в дълбочина не е ясно. Под водата разкъсаните парчета пластмаса са от повърхността до няколко метра дълбочина. Поради малкото си относително тегло тези парчета пластмаса не могат да потънат под границата на слоя на скока на температурата или под слоя на скока на плътността и се “реят” и “дрейфат” с теченията десетки години.

При наши изследвания във Варненския залив през август 1998 г. разкъсани парчета пластмаса с причудливи форми плаваха от повърхността или на няколко сантиметра под нея, до няколко метра, в зависимост от дълбочината и термохалинния профил. Парчетата пластмаса се “въртяха” в едно подводно циклонално, с посока обратна на часовниковата стрелка течение, с ширина 2-3 м и дълбочина 4 м (до дъното).”

Със сигурност пластмасовите наслагвания ще окажат негативно влияние върху популацията на морските видове. Предполага се, че делфините също са застрашени да изчезнат от Черно море. Водоплаващите птици са в опасност най-вече от микропластмасата, която често бъркат с храна и това води до леталният им край.

“При регистриране на въртопа от пластмасови отпадъци през август 1998 г., във Варненския залив, вече от брега, станахме свидетели на грозна случка: От водната повърхност излетя гларус, на единия крак на който бе заплетена дълга пластмасова лента. Гларусът летеше, влачейки зад себе си лентата, като транспарант с реклами от лек самолет. Грачеше и се упъти към първите високи блокове на бул. Приморски, за да кацне и си помогне с клюна за освобождаването на крака си.

Плаващите острови ще бъдат препятствие и за навигацията – риболовни, търговски, пасажерски кораби и яхти, както и военните кораби ще трябва да се съобразяват с тях. Разкъсани парчета пластмаса могат да задръстят кингстоните и да нарушат работата на двигателите им. Известен е случаят с излизането от строя през август 1991 г. на корабите с подводни криле тип „Комета“ поради струпване в повърхностните води на Варненския и Бургаски заливи на ктенофори Mnemiopsis leydi”, обяснява доц. д-р Траявнов.