Актьорът Павел Поппандов издаде книгата си „Значи съм живял. Автобиография“.
„Не ми е някаква особена, значима или толкова любопитна и интересна автобиографията. Но причината да набера смелост са тези хора, с които съм работил и дружал, които са ми дали толкова много и на практика са ме направили актьор, а и до голяма степен човек“, каза Поппандов пред БНР.
Павел Поппандов призна, че най-голямо предизвикателство в работата му е бил своеобразният изпит – филмът „Равновесие“ (1983 г.).
„Равновесие“ (по сценарий на Станислав Стратиев – б.р.) бе отложен във времето, а „Кратко слънце“ имаше кратък живот. Но всяко зло за добро – така се появи „Оркестър без име“. Станислав Стратиев написа сценария, направихме филма и вече 1982 г. започнахме да правим „Равновесие“. Аз обаче вече бях на 36 г. – наедрял от бохемския живот, а във филма има ретроспекции, в които героят ми е млад. Тогава Людмил Кирков (режисьорът – б.р.) ми каза да се вмъкна в костюм от времето след казармата ми, ако искам да получа ролята“, разказа Поппандов.
„Тогава започна истинският ми изпит – зарязах колата и всичко. Имаше и комични ситуации – тичах в Западния парк и започнах да пъшкам, а изведнъж двама дядовци ме задминаха. В крайна сметка успях да облека костюмчето и получих ролята“, спомня си актьорът.