Това трябваше да е прекрасно време за Холивуд. Първата световна война приключи през ноември 1918 г., а периодът бе бум на немите филми, които се разпространяваха в над 20 000 кина из Америка. Този прогрес бе заплашен от избухване на епидемия от грип, която взе живота на милиони по света.
Както в сегашната ситуация, работата на студия и кина бе спряна. Месеци наред базираната в Лос Анджелис индустрия вярваше, че испанският грип е проблем на Източния бряг. Той обаче се движеше на запад и в началото на октомври половината кина в Съединените щати останаха празни, а Националната кино асоциация наложи ембарго на пускането на нови филми за период от един месец.
На 11 октомври кметството на Лос Анджелис накара всички кина и зали за забавление да затворят. От Ню Йорк пристигна информация как актьори се заразяват един друг по време на снимки. Настъпва паника, част от студията напълно затварят врати, а песимистите говорят за „началото на края“.
Работата по някои филми започва отново в края на октомври, въпреки че грипът продължава да върлува из ЛА. На 24 октомври шефът на полиция забранява събирането на групи хора в кина. В началото на октомври звездата от нямото кино Лилиан Гиш се разболява. Тя се възстановява и по-късно омаловажа случилото се, като споделя, че не е имала сериозни здравословни проблеми.
Кината губят 1 милион долара на седмица (равняващи се на около 17 милиона в днешно време) за период от седем седмици. Въпреки че все още има много болни, на 2 декември те отварят врати. До пролетта на 1919 г. епидемията намалява и скоро студията работят на пълен капацитет. Загубите от грипа са компенсирани от голямото търсене на забавления и притока на пари през 20-те години.