В периода на извънредното положение всички културни мероприятия бяха отменени, но част от музеите, театрите, оперите, филхармониите и библиотеките предлагат все повече безплатни дистанционни форми за посещение и гледане на различни изложби, представления или други електронни ресурси.
Министерството на културата, заедно с това на труда и социалната политика, изготвиха списък с онлайн културни събития и мероприятия, които хората, намиращи се под карантина, както и възрастните, които не могат да се обслужват сами, да гледат, при това напълно безплатно.
Популярни музеи и исторически забележителности
Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив. Вижте вируталните експозиции, които предлага музеят. Може да разгледате тук.
Първата музейна сграда, в която се разполага Националната галерия, е Двореца. Днес в неговите зали се показват временни изложби на българско и чуждестранно изкуство. Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879). След 9 септември 1944 тази най-представителна сграда в столицата се превръща в седалище на Министерския съвет. През 1953 държавата предоставя бившия дворец на Националната художествена галерия и Националния етнографски музей. Разходете се в Двореца. Може да разгледате тук.
Националният литературен музей е държавен културен и научен институт към Министерство на културата с национално значение в областта на опазването и представянето на културното наследство. Създаден е през 1976 г. с Разпореждане на Министерския съвет. Музеят участва в държавната политика за съхранение на духовните ценности на страната с мисията да издирва, събира, изучава и популяризира веществени и документални свидетелства, свързани с историята на нашата литература от основаването на българската държава до днес. Ето къде можете да разгледате онлайн някои от експозициите: http://nlmuseum.bg/, изберете секция „ВИРТУАЛНИ РАЗХОДКИ“ за различните филиали.
Регионален исторически музей – София
През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов се взема решение за основаването на градски музей. Първоначално той съчетава задачите на градски музей, библиотека и архив. Наред с Народния, Военно-историческия и Църковно-археологическия, той е сред най-старите музеи на територията на столицата. Постоянната експозиция на Музея за история на София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м. Включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години – от времето на неолита до 40-те години на XX в. Те са групирани по теми – „Наследството на древността”, „Силата на духа”, „Династичната връзка с Европа”, „Софийската улица”, „Дворцовият кабинет”, „Държавни и общински институции”, „Домът и облеклото на софиянци”, „Културен живот и развлечения”. Акцентът е върху част от най-важните моменти от историята на града – избирането му за столица през 1879 г. и десетилетията до началото на войните 1912 – 1918 г. Може да разгледате тук.
НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – КАРЛОВО
Експозиционната зала към музея е построена през 1965г. В нея са показани част от материалите, които се съхраняват във фондовете на музея: произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола. Може да разгледате тук.
НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ „ХРИСТО БОТЕВ“
НМ „Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му. Основната дейност на музея е да издирва, изучава и популяризира движимите паметници на културата, свързани с жизниния революционен и творчески път на Ботев. За целта са създадени съответните отдели и фондове, в които се пазят над 5 000 музейни единици. Библиотеката на музея разполага с над 1 500 тома специализирана литература. Може да разгледате тук.
Национален природонаучен музей
Националният природонаучен музей при Българската академия на науките изучава, съхранява и популяризира обекти на живата и нежива природа в България и чужбина. Експозициите на музея заемат 4 етажа с 15 зали. Музеят предлага виртуална разходка сред 4 от тях. Може да разгледате тук.
Национален музей „Земята и хората”
Националният музей „Земята и хората”- София е държавен културен институт с национално значение. Извършва общонационални функции по издирване, придобиване, изучаване, опазване и представяне на минералите и минералните ресурси, като важна част от националното природно наследство. Може да разгледате тук.
Национален музей на образованието
Създаден през 1973 година, музеят е наследник и продължител на първия Държавен училищен музей от 1905 г. Неговият фонд съхранява паметта на българското образование – около 200 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с просветното дело от X век до наши дни. Възстановките на килийно училище, на детска градина от края XIX век., на първото новобългарско училище ще Ви накарат да почувствате духа на нашето образователно минало. Музеят се намира в Габрово. Може да разгледате тук.
Национален военноисторически музей
Националният военноисторически музей е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната. Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности, свидетели на българската и европейска военна история. Може да разгледате тук.
Национален политехнически музей
Националният политехнически музей съхранява над 22 000 експонати, разпределени по колекции: времеизмерване, транспорт, фото и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни машини, пишещи машини, физични уреди, съобщителна техника. В музея се пазят ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. В постоянната експозиция на площ от 1 000 кв. м са показани едва около 1 000 предмета от богатия фонд. Може да разгледате тук.
Къща-музей Алеко Константинов, Свищов
Домът на писателя хуморист Ал. Константинов става мемориален музей през 1979. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в., каквато безспорно е тази на бащата на Алеко – Иваница х. Константинов. Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя. Може да разгледате тук.
Плиоценският парк в Дорково е палеонтологичен музей, който представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Елин кладенец около Дорково. Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Музеят е открит през 2013 г. Може да разгледате тук.
Асеновата крепост са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка“. Намира се в планината Родопи на 2 км от Асеновград, България. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски. Може да разгледате тук.
Червената църква е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа, архитектурен и археологически паметник от национално значение. Статут на национален античен паметник получава през 1927 година, а на архитектурно-строителен паметник на културата в руинен вид – през 1966 година. През периода 2010-2013 г. е реализиран проект за укрепване, консервация, достъп и социализация на археологическия обект. Може да разгледате тук.
Казанлъшката гробница е открита случайно на 19 април 1944 от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Изградена е на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери. Коридорът е от необработени камъни и е с размери 1,84 х 2,60 м. От фасадата в южна посока зидовете му постепенно се снижават и са били затворени с преграден зид висок 0,7 м. Двете камери са изградени от тухли споени с хоросан, а стените и подовете им са покрити с трипластова мазилка, върху която са нанесени стенописи в техники темпера и фреско. Може да разгледате тук.
Тракийската куполна гробница, Мезек
Тракийската куполна гробница с. Мезек (ІV-ІІІ в. пр. Хр.) е великолепно архитектурно творение. Намира се в покрайнините на едноименното в община Свиленград, в могилата Мелтепе. Гробницата е открита случайно от местни жители през 1931 г. Тя е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Може да разгледате тук.