Вместо да помага на околната среда, саденето на нови горски масиви може би има повече недостатъци, сочат две нови проучвания, публикувани в списание “Nature Sustainability” и цитиране от “Площад Славейков”.

Независимо от добрите намерения, при саденето на нови гори често се купуват еднообразни и евтини видове – гласи едно от проучванията – а поставянето на млади еднакви фиданки на мястото на дълголетни дървета влияе негативно на биоразнообразието на флората. А експертите във второто проучване твърдят, че данните за количествата въглероден диоксид, които фиданките поглъщат, са преувеличени.

Основното послание на двата доклада е, че засаждането на нови дървета не е толкова просто решение на климатичните промени на планетата, както смятат някои. В последните години тази идея набира много нови последователи с убеждението, че е евтина алтернатива, която има бърз, голям и дълготраен ефект.

В предишни проучвания се казва, че дърветата имат огромен потенциал да абсорбират и съхраняват вредни емисии и редица държави възприеха подобна зелена политика за справяне с климатичния проблем. Сред тях е и България – край столицата се заформя „Новата гора на София“, кампания на Общината. Мнозина доброволци участват в гражданските инициативи за засаждане на нови дръвчета.

В световен план съществува кауза, целяща да възстанови 350 млн. хектара обезлесена територия до 2030 г. Към днешна дата около 40 държави са се присъединили към кампанията, но според учените не бива да се бърза със засаждането на нови гори. Един от аргументите им е, че при близо 80% от залесяванията организаторите разчитат на ограничен брой дървета, например овошки или каучукови фиданки.

Експертите анализират детайлно резултатите от политиката на някои държави да отпускат средства на частни собственици за засаждане на дървета. За пример те дават Чили, където от 1974 г. до 2012 г. има правителствен декрет, субсидиращ залесяването. Според него се поемат 75% от разходите на частните собственици за засаждането на дървесни видове, но мнозинството от получилите субсидията залесяват местата, където са се разполагали дългогодишни гори, с видове, които дават плод – по този начин те превръщат мястото в поредната плантация.

Затова данните от проучванията сочат, че през последните години са се увеличили зоните, където растат дървета, но за сметка на дългогодишните гори. Според авторите, старите гори са с богато биоразнообразие, освен това имат капацитета да поглъщат огромни количества въглероден диоксид, но схемата със субсидирането не работи, защото не успява да увеличи тези количества и освен това води до ускоряване загубата на някои дървесни видове.