Поглеждайки от опита на своите 94 години, Дейвид Атънбъро вижда една различна планета от тази, в която е израснал. „Трябва да възобновим връзката си с природата. За нашето собствено здраве и за това на земята“, казва той.
В рамките на неговия живот Атънбъро вижда голям технологичен прогрес, научни открития и дива природа. Той е причината мнозина по света да са запознати с далечни места и удивителни животни. След десетилетия на индустриализация, изсичане на горите, разрастване на градовете и замърсяване светът е различен, а връзката на хората с природата е на изчезван.
„Мисля, че е ужасно децата да растат без да знаят какво е попова лъжичка. Не мога да критикувам други хора как да възпитават децата си, но по мое време можех да се кача на колелото и да карам с километри и да прекарам деня в търсене на водни кончета, други животинки, както и вкаменелости.
Сега осъзнаваме, че връзката ни с дивата природа е важна и за нашето психическо здраве. В моменти на голяма радост или тъга това е мястото, където отиваме. Ако загубиш емоционален контакт с природата, се лишаваш от много“, обяснява той пред „Аустрелиън Джиографик“.
Разликите, които се разкриват пред очите му, от началото на кариерата му до наше време, са огромни. Той започва да прави предавания в зората на телевизията и дори събира екземпляри за Зоологическата градина в Лондон преди да се насочи към опазването на видовете.
Първите му филми пазят разкази за места, които вече не съществуват. Големи част от джунглите на Борнео, където снима, са изгорени, за да се направи място за плантации за палмово масло, ледът в Северния ледовит океан е намалял с една трета, а някои от рифовете, където се гмурка за първите си подводни серии, сега са безжизнени.
Атънбъро казва, че именно това е причината да призовава за опазване, когато може да вдигне краката си и да почива. Той става по-активен с годините: „Принадлежа на поколението, което създаде всичко това. Нямахме идеята, че даваме насока на света. Предполагам, може да кажете, че е трябвало да осъзнаваме какво правим, но не мисля, че много хора го разбираха“.
В последният му филм „Живот на нашата планета“ светът е показан от различен ъгъл. Вместо девствена природа и нейните обитатели, целта на продукцията е да демонстрира отражението на човешките действия върху природата. Посланието е до каква степен разрушително може да е човечеството. Примерът с Чернобил и възобновяването на живота там ясно показва, че природата ще продължи напред дори хората вече да не са наоколо.
Във Великобритания често го наричат „Национално богатство“, въпреки че той не харесва това определение. Вероятно няма друг човек, който да е видял толкова от земното кълбо за толкова дълъг период от време. За първата голяма поредица за природата, която прави за BBC „Живот на земята“ (1979) той пътува над 2.4 милиона километра до 30 държави и заснема над 600 животински вида.
Зрителите го обявяват за най-великият телевизионен водещ в историята, поставят го над иконите на новото време и наскоро бе определен за човекът с най-голямо доверие по отношение на въпроси, свързани с околната среда. Хората слушат, когато той говори.
А той има послание как да помогнем на планетата. Първата стъпка е да ядем по-малко месо: „Огромното изискване, което сме поставили на планетата, е да ни дава месо. Това е причината много от земите да се превръщат в поляни за добитък, бразилските джунгли да бъдат изсичани- за повече хамбургери. Не можем да си позволим да го правим повече и да поддържаме населението, което имаме“.
Сегашните притеснения не са и минавали през главата му преди години. „Преди 40 години не осъзнавахме, че има проблем с климатичните промени. Тогава се притеснявахме за изчезващите видове и как можем да ги спасим. Никой не си мислеше, че вредим на климата с въглерода от самолетите“, казва той.
Възпитаникът на Университета в Кембридж, където учи геология и зоология, е пионер по отношение на природните филми. Женен, с малък син, той няма планове да обикаля света. Болест на водещия, който трябва да поеме ново предаване за животните, променя нещата. През 1954 г. 28-годишният Атънбъро и един оператор са пратени да търсят рядка птица в джунглата. Това е началото, а другото е история.
По време на снимки той е опикаван от прилепи, нападан от спускащи се чайки, плувал е с гладни от сиви рифови акули. За заснемането на важен кадър слага главата си в устата на лъв, буквално. През 1961 г., докато снима програма за лъвицата Елза в Кения, е събуден от „вонята на лош дъх и си отворих очите, за да видя нейната челюст на сантиметри от главата ми“.
С години пътува с един и същ кожен куфар. Жена му Джейн го опакова и го изпраща на летището всеки път без да знае кога ще го види отново. През 1997 г., докато снима в Нова Зеландия, тя получава инсулт. Той успява да се върне и да стигне до болницата в Лондон, за да й стисне ръката преди да почине. Двамата са женени 47 години. „Животът е много различен без нея“, казва Дейвид.
След това се хвърля в работата си още повече. След всички предавания, проекти и поредици той продължава да го прави: пише книги, води предавания. И го прави без да променя стила си – с традиционната синя риза и сиви панталони.
Тези дни по-често е зад камерата или в студиото за озвучаване. Атънбъро държи хората да знаят, че филмовите екипи, които прекарват месеци за заснемане на кадрите, са тези, които трябва да получават признанието. Защото, когато той участва под някаква форма, хората възприемат филма като негов.
Парите никога не са били мотивация за него, въпреки че последните години не може да се оплаче. Все още живее във викторианската къща в югозападен Лондон, където прекарва голяма част от живота си. Известен е с това, че пътува в икономична класа в самолетите и никога не е искал нещо друго, но на 75 години BBC настоява да се движи в бизнес класа.
Въпреки славата, той остава изключително скромен. С години в семейството се споделя шегата, че е получил рицарско звание, тъй като в двореца са го объркали с по-големия му брат Сър Ричард Атънбъро – актьор и режисьор. Никога не се е снимал в реклама и обяснява защо: „Работата ми е да казвам истината. Ако кажа, че маргаринът е масло, хората ще си мислят: „Той би казал всичко“.
Неговото послание е просто: „Съобразявайте се. Живейте скромно. Бъдещето е поставено на карта. За следващите поколения. Завзели сме света. Представители сме на много мощен, унищожителен вид. Не замърсявайте. Не изразходвайте излишно електричество, излишна храна. Не губете време“.
„Дали ще се пенсионирам? Хората искат да правя разни неща, аз ги правя. Когато не ме искат, ще съм се отказал. Имам най-хубавата работа в света. Бях изключително привилигирован да правя това. Предоставят ми прекрасни образи на неща, които не сме виждали досега, и искат от мен да напиша изречение към тях. По-добре е отколкото да седя вкъщи и да плета“.