„Благодарна съм на всичко това, което се случва, защото душата ми имаше нужда от светлина и спокойствие“. Това сподели оперната прима Александрина Пендачанска пред БНР.
„Много съм добре, щастлива съм. Благодатно беше всичко това. Имах нужда от едно такова застопоряване и прибиране вкъщи. Не съм си била у дома за толкова дълго време от години наред“, допълни тя.
Пендачанска трябваше да играе „Саломе“ в Токио, но заради пандемията от коронавируса е в дома си в София. Оперната прима призна, че ненавижда пътуванията, но най-много ѝ липсва енергията от контакта с публиката, както и самото пеене:
„Вкъщи всеки ден пея, имам нужда. Така или иначе ние имаме една енергия вътре в себе си, която носим – всеки един, който се занимава с каквато и да е творческа професия. Но и не само за творческите професии, обезсмисля се битието на човек, който не работи, който не се чувства полезен. В това време е трудно да намерим работа, която да ни удовлетворява и да изпълва сърцата ни с чувство за полезност, но е важно да я намираме“.
Тя разказа как минават дните й: „Намирам си какво да правя. Научих се да правя сладки. Никога в живота си не съм правила сладки. В този един месец се научих да ги правя и душата ми се радва, че придобих едно ново умение. Опитвам се да върша нещо полезно, нещо, което ме кара да се чувствам удовлетворена всеки ден.“
Според нея във времето на изолация е изключително важно да опазим културата и изкуството: „Само ако се замислим какво всеки от нас прави най-много в тези дни, в които си стоим по домовете. Или ще четем книга, или ще гледаме филм, или ще слушаме музика – това са дейностите, които ни спасяват в тези моменти, които биха могли да бъдат истински зловещи.
Ако нямахме в този момент достъп до култура и изкуство, ако нямахме библиотеките в домовете си и телевизорите, на които да гледаме някой филм – всичко това, което ни спасява е изкуството и културата. Разбирате ли колко важни са те за оцеляването на човешкия дух и човешката душа? Всичко друго ще отмине.
В момента става въпрос за оцеляване на нашата цивилизация и нямаме право, никакво право нямаме да я унищожим, след като е достигнала до нас в тази своя прелест. В криза излиза най-доброто и най-лошото от хората. Пандемията засегна всички прослойки на човешкото население в четирите краища на света. Ако това не ни отрезви, няма какво. Убедена съм, че в световен мащаб светлината и по-доброто ще победят.“