Филмът „Февруари“ на Камен Калев влезе в официалната селекция на Кан. Въпреки че 73-тото издание се отменя заради COVID-19, от фестивала решиха да оповестят филмите, привлекли вниманието на водещи селекционери.
Кариерата на Камен Калев като режисьор е дълбоко свързана с кинофестивала в Кан. През 2005 и 2007 г. там са показани късометражните филми „Върнете заека“ и „Лошия заек“, на които той е съавтор заедно с Димитър Митовски. Неговият пълнометражен дебют „Източни пиеси“ от 2009 г. влиза в „Петнайсетдневката на режисьорите“, а през 2011 г. такава е съдбата и на второто му пълнометражно заглавие – „Островът“. През 2014 г. неговият късометражен филм „Скъпа нощ“ също е в Кан като част от омнибус проекта „Мостовете на Сараево“ заедно с късометражни ленти на имена като Жан-Люк Годар, Сергей Лозница и Урсула Майер.
„Това е най-престижният фестивал в света, с най-труднодостъпната селекция. За нас е чест и голямо признание да бъдем част от нея“, сподели Калев пред БНТ.
„Много дълго чакахме, до излизането на новината искахме най-много да сме част от селекцията. Сега започваме да искаме и това, което нямаме. Ние имаме девиз на филма „Всяко зло за добро“. Тази година е по-специална. Вярвам, че тя ще се запомни по друг начин и искрено се надявам филмът да получи по-различен старт от обикновените премиери в Кан“, допълва той.
Филмът е вдъхновен от истински истории, свързани с дядото на Камен Калев. Преоткрива емоциите и местата, свързани с тях. А докато снима, се ражда и синът му Андрей: „Героят по естествен начин преживява сегашното, стои в сегашно време и посреща пътя, който му е определила съдбата без конфликт в него и без да съжалява“.
„Имах нужда да се изчистя от всякакви влияния и да намеря пътя към това, което ми е най-близко и за което мога да говоря по най-директен и емоционален начин. Сюжетът на филма се появи спонтанно и съм използвал конкретни истории, върху които е организиран сценарият“, коментира режисьорът пред „Дневник“.
И допълва: „В същото време не исках да правя биографичен или антропологичен филм – да изследвам бита на този човек. Образът във филма съответства на моята представа за този човек и едва ли му отговаря наистина, но не това беше важно за мен. Главното беше да защитя този герой и да намеря как по емоционален начин да въздействам чрез атмосферата и персонажите, а не толкова на нивото на рационалното – чрез сюжет и драматургия, които да привличат зрителя и да задържат неговия интерес.
В създаването на образите търся силната автентичност. Доста сложно начинание е така да изпипаш всеки детайл, че да изградиш убедителна реалност. Актьорите са най-важният елемент от този пъзел – декори, костюми и т.н. Лицата, които виждаме на екрана, най-непосредствено комуникират със зрителя и тъкмо там е най-трудно да го убедиш, че героят е жив.
Калев разказа как е прекарал периода на изолация: „Когато затвориха всичко, бях в Париж и просто трябваше да си тръгна. Със семейството ми директно отидохме в селото, в което снимах и където е родната къща на майка ми и на въпросния дядо. То е Раздел и е близо до Елхово. Прекарахме там два месеца, но като крайгранично село в него винаги имаш чувството, че си в някаква изолация. Усещане за изолация носи и обезлюдяването в последните години. Така че не усетих огромна разлика.
Не използвахме гелове и не си миехме ръцете през две минути, защото си в природата и не срещаш никого през деня. Това е и мястото, където обикновено пиша, защото най-добре успявам да се концентрирам“.