В началото на миналия век филмите постепенно се превръщат в част от културния живот. След години на неми и черно-чели филми голямата промяна идва в началото на 30-те години.

Първият филм с диалог е The Jazz Singer (1927) на „Уорнър Брадърс“. Мюзикълът е основно с надписи и оркестър, но има пеене и диалог, което дава началото на големите промени. Година по-късно излиза и първата продукция изцяло със звук. Филмът Lights of New York (1928) не може да се отличи с нещо особено, а актьорите стоят близо до микрофона, който ги записва. Той обаче предизвиква голямо внимание и хората се стичат да го видят и чуят.

Нещата в киното се променят и от актьорите вече се изисква да звучат по определен начин. Последният ням филм на Metro-Goldwyn-Mayer (MGM) е с участието на Грета Гарбо. Студиото е притеснено, че ще загуби феновете на най-голямата си звезда, когато те чуят шведския й акцент. Година по-късно зрителите вече могат да чуят и гласа на Гарбо в Anna Christie (1930) и не остават разочаровани.

MGM разполага със звезди като Гарбо и Кларк Гейбъл. „Юнивърсъл“ има финансови проблеми през 30-те години и не може да си позволи големи имена. Стратегията, на която залага студиото, е филми на ужасите. Така се раждат класиките Дракула (1931), Франкенщайн (1931) и Мумията (1932).

Голям успех за RKO Pictures пък е Кинг Конг (1933). Той е оставил следа и в детството на Стивън Спилбърг: „Кинг Конг беше едно от ранните ми травматични преживявания в киното. Спомням си как затворих всички щори вкъщи заради една сцена, в която Кинг Конг поглежда през прозореца и отвлича Фей Рей“.

Комедиите на братя Маркс и мюзикълите също заемат водещо място в десетилетието. Сред музикалните продукции изпъкват Фред Астер и Джинджър Роджърс, с която често си партнира.
Ходенето на кино по това време е много различно. Хората не отиват в салона само за един филма, а получават понякога втори, новинарска емисия, късометражен и анимационен филм. Сред тях са и първите филми на Уолт Дисни и първите появи на Мики Маус.

Дисни обаче мисли напред във времето. Когато той има идея за пълнометражен анимационен филм, всичко го мислят за луд. До този момент никой не е опитвал подобно нещо. Не става дума само за усилието от направата му, но и дали публиката ще възприеме положително рисунките.

Той обаче го постига, въпреки трудностите. Старанието му да го направи възможно по най-добрия начин включва воденето на животни в студиото и наемането на актьори, за да могат аниматорите да изучават движенията им. Така през 1937 г. се ражда се ражда „Снежанка и седемте джуджета“ по приказката на Братя Грим.

Дисни не се притеснява да включи сцени, които да плашат зрителите, а самият филм не е само за деца. „Снежанка и седемте джуджета“ постига огромен успех, превръща се в най-печелившият филм до тогава и разкрива нови хоризонти за анимацията.

Част от филмите на 30-те залагат на секс и насилие. Това води до редица протести от религиозни организации и през 1934 е създадена комисия, която да следи за съдържанието.

През 1929 г. са раздадени първите Оскари. Филм на големия режисьор Франк Капра печели пет награди и то най-големите през 1934 г. – за най-добър филм, режисьор, актьор, актриса и адаптиран сценарий. It Happened One Night (Това се случи една нощ) дава начало триумфа на романтичните комедии.

Голяма част от ходещите на кино са жени и те искат да виждат силни женски образи на екрана. Сред големите звезди на десетилетието са Грега Гарбо, Бети Дейвис, чиято кариера включва 10 номинации за Оскар и две награди, Джоан Кроуфорд, Мей Уест, Клодет Колбер, Катрин Хепбърн и пристигналата от Германия Марлене Дитрих.

Катрин Хепбърн прави своя дебют на голям екран през 1932 г. и постепенно се превръща в любимка на зрителите. Комедиите Bringing Up Baby (1938) и The Philapelphia Story (1940) са сред хитовете в жанра.

„Когато открих романтичните комедии от 30-те и 40-те години, това бе важен момент живота ми. The Philapelphia Story (1940) е един от най-любимите ми филми. Имаш трима от най-невероятните актьори, които играят заедно. Толкова е смешен и красив, дава ти всичко, което можеш да искаш от един филм“, споделя Джулия Робъртс.

Сред големите звезди при мъжете са Кларк Гейбъл, Кери Грант, Ерол Флин, Спенсър Трейси, Гари Купър и Джеймс Стюърт. 30-те години дават начало и на кариерите на Джуди Гарланд, Шърли Темпъл и Мики Руни.

Чарли Чаплин оцелява във времето на филмите със звук, като нарочно оставя ням на екрана. В City Lights (Светлините на града) от 1931 г. има музика и звукови ефекти, но не и озвучен диалог. Modern Times (Модерни времена) от 1936 г. пък е считан за последният велик филм на нямото кино.

1939 година е определяна и до този момент за най-великата година в историята на киното. Тогава излиза Gone With the Wind (Отнесени от вихъра) с Гейбъл и Вивиън Лий в главните роли. Той е номиниран за 13 Оскара и печели осем.

Сред другите шедьоври на годината са Mr. Smith Goes to Washington на Франк Капра с Джеймс Стюърт в главната роля и Wuthering Heights (Брулени хълмове) с Лорънс Оливие. От тогава е Ninotchka, който е първата комедия на Грета Гарбо и в нея тя дори се смее. The Wizard of Oz (Вълшебникът от Оз) пък се превръща във вечна класика.

Качествено кино се прави и извън Съединените щати, а в този период то достига и отвъд океана. Американски кина започват да показват работи на режисьори като Жан Реноа и Алфред Хичкок, а по-късно през годините пускат шедьоврите на Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Ингмар Бергман и Акира Куросава. Хичкок прави първия си филм в САЩ „Ребека“ през 1940 г.

error: