В периода между 2050 г. и 2060 г. може да се изгуби ледената покривка над Арктика и по-голямата част от Северноамериканския архипелаг. Но остров Гренландия ще запази по-голямата част от покривката. Разтопяването на ледената покривка няма да се случи до 2030 г., както показват някои прогнози. Това каза д-р Христо Попов, климатолог, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Човешкият фактор се явява ускорител на тези процеси. Човечеството влияе с парниковите газове, които изхвърля в атмосферата. Това няма как да не повлияе върху климатичната система. Важно е да се предвидят тези изменения, тъй като ще ни се наложи да се адаптираме към последствията от тях“.
Той говори подробно за свойствата на морския лед. „За разлика от леда, който е на Антарктида, морският лед е сравнително прозрачен за ултравиолетовата радиация и може да нагрява водата под нея. Също така топлината, която се пренася под този лед, може да затопля въздуха над леда. Поради това процесите, които протичат в Северния ледовит океан, са качествено различни от тези в Южното полукълбо“, отбеляза Попов.
„Самият морски лед има изключително важна роля за животните в района на Арктика. С изтъняването на ледената покривка на Арктика се свързва увеличаването на броя на умрелите животни. Популацията на белите мечки намалява и това е свързано с изтъняването на морския лед и спада на площта му“.
Според изследователи, до 2100 г. по-голямата част от субпопулацията на белите мечки в Арктика ще бъде застрашена от изчезване заради намаляването на морския лед. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Nature Climate Change“.
Белите мечки от вида Ursus maritimus използват леда за лов на тюлени. През лятото, когато ледовете край брега започват да се топят, животните остават на сушата, където практически са лишени от храна и живеят, благодарение на натрупаната мазнина.
Топлият сезон в Арктика се увеличава, а площта на морския лед намалява. Причината е глобалното затопляне. Белите мечки са принудени всяка година да остават по-дълго на континента.