В тези дни на интернет споделянето всичко, което се отличава и е запомнящо се, може да бъде повтаряно безкрай, докато се превърне в стереотип. Точно, както някои хора си представят Сингапур като един голям мол, споменаването на страни от Близкия изток, като Катар, често извикват образи за гореща, суха пустиня и камили. Този образ обаче е далеч от истината.
Намиращ се на североизточния бряг на Арабския полуостров, Катар се простира 160 километра на север в Персийския залив. Границата със Саудитска Арабия е единствената връзка по земя с Арабския полуостров. За разлика от братовчедите си на полуострова, които са повече свързани със сушата, Катар е нация на мореплаватели, която през годините разчита основно на риболов, гмуркане за перли и търговия.
Така беше до откриването на петрол в района, което превърна жителите на страната в най-богатите на глава от населението. Морето обаче си остава символ на държавата. То намира място и в емблемата на Катар, където са и традиционните лодки, наречени доу.
Както Сингапур, Катар е процъфтяващ метрополис, който внедрява модерната, западна архитектура на 21-и век в своите културни традиции – от сложни, ислямски, абстрактни форми, които могат да се видят в сградите, до традиционни одежди, подправки и салони с наргилета, които се намират на пазарите, богати на бедуинска култура.
Опознаването на уличните пазари и базари е един от най-добрите начини да се научи повече за културата на една страна. Един от най-автентичните арабски пазари в Залива е Сук Уакиф. Приютил десетки ресторанти и наргилета барове, Сук Уакиф е мястото, ако искате да намерите традиционни дрехи, подправки, изработки или сувенири.
В столицата Доха този жизнен пазар се намира близо до бреговата линия и е там почти от 100 години. В пика си чуждестранни търговци и бедуини от далечни части на пустинята пътували до Доха, за да купуват и продават стоки като риба, кози и вълна. С годините градът се развил, а пазарът бил занемарен и превзет от молове и по-нови възможности за пазаруване.
През 2016 г. Сук Уакиф бе възстановен в традиционния архитектурен стил. Дизайнерите събориха модерните сгради, изолираха останалите от екстремните пустинни жеги с традиционни методи, използвайки местни дървета и бамбук от Азия. С възстановяването на старите сгради пазарът се доближи до предишната си слава.
Преди години подправките се ценяха, колкото злато, от търговците из Азия, а европейците пътуваха големи дистанции, за да се доберат до тях. Сук Уакиф е пълен аромати на различни подправки като кориандър, мента, мащерка, куркума, кимион и много други.
[fusion_youtube id=“https://www.youtube.com/watch?v=ynzOUGPaWrQ“ alignment=““ width=“1280″ height=“720″ autoplay=“false“ api_params=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ css_id=““][/fusion_youtube]
От шалове и одежди, направени по поръчка, до красиво бродирани пелерини и традиционни агали, които мъжете в Катар носят на главите си, разнообразието от дрехи е огромно. Пазарлъкът е задължителен, а на повечето места не приемат кредитни карти.
Диаманти, перли, злато и други скъпоценности могат да се намерят в лабиринта от магазини на Златния Сук, малко встрани от главната зона на Сук Уакиф.
По уличните сергии се продават палачинки и кюнефе. Турският десерт с кадаиф е със сирене между пластовете и шамфъстък отгоре. Ресторантите пък предлагат разнообразие – иранска, сирийска и мароканска кухня.
Една от най-големите забележителности на Катар е културното селище Катара. То е изградено, за да бъде център на артистичната и културна сцена. Катара има кръволичещи алеи, канали, арт пространства за художници, режисьори и фотографи. Изкуственият остров, разпростиращ се на 4 кв. км., връща посетителите към златната ера в миналото на страната.
Освен красиви растения и поляни, вдъхновен от древна Гърция амфитеатър с арабски черти, там са разположени десетки галерии и произведения на местни и международни творци, опера, арт студия, театри и кино. Катара е домакин на някои вече знакови събития като Европейския джаз фестивал, Традиционния Доу фестивал през ноември, на който Катар демонстрира богатата си морска история.
Името на мястото идва от „Catara“ – най-древното име, използвано за катарския полуостров в географските карти.
Един от плюсовете на страна с пустиня е възможността да се возиш с джип по дюните. Ускоряване и забавяне с такава кола е едно от най-вълнуващите и уникални преживявания в Катар. Кор Ал Адаид е национално богатство, намиращо се близо до границата със Саудитска Арабия. Резерватът включва залив, заобиколен от пясъци. Това е едно от малкото места в света, където морето влиза толкова дълбоко в сърцето на пустинята. От там се откриват и спиращи дъха гледки.
Определян за най-важната културна забележителност в Катар, Музеят за ислямско изкуство демонстрира изкуството на исляма от три континента и в рамките на 1400 години. Дизайнът на сградата е повлиян от древната ислямска архитектура, най-вече от джамията Ибн Тулун в Кайро. Колекциите му включват керамика, изделия от стъкло и метал, ръкописи и платове, като връщането във времето стига до седми век.
Приютен в новия архитектурен шедьовър на Жан Новел, Националният музей на Катар се разполага на пространство от 1,5 км и включва 11 постоянни галерии. Там може да се види историята на катарския полуостров – от неговото начало преди милиони години до съвремието чрез специална комбинация от архитектурно пространство, музика, поезия, истории, аромати, археологически предмети и филми.
На 52 000 кв. се разполага възстановеният палат на шейх Абдула бин Ясим Ал Тани (1880-1957), син на създателя на модерния Катар. Дизайнът на сградата е вдъхновен от пустинната роза.
Зубарах наскоро влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Ограденият със стена крайбрежен град е бил търговски център в края на 18-и век и началото на 19-и. Почти изцяло разрушен през 1811 г. и изоставен в средата на 20-ти век, той постепенно е бил заровен от пясъчните бури. Днес Зубарах е превърнат в археологическа находка. Той е един от най-големите и най-запазени примери за търговски град в Арабския залив от периода 18-19 век.
Градът е дом на крепостта Ал Зубарах, която е построенна през 1938 г. от шейх Абдула бин Ясим Ал Тани, за да охранява селището. Намираща се на северозападния бряг на Катарския полуостров, на около 100 км от Доха, тя е превърната в музей, където са изложени находките от археологическите разкопки в района.
[fusion_youtube id=“https://www.youtube.com/watch?v=PgFw8pSrn4w“ alignment=““ width=“1280″ height=“720″ autoplay=“false“ api_params=““ hide_on_mobile=“small-visibility,medium-visibility,large-visibility“ class=““ css_id=““][/fusion_youtube]