160 самостоятелни музея са функционирали у нас към края на 2019 г. Това показват данните на Националния статистически институт. По тематичен обхват 83 от тях са общи, а 77 – специализирани (вкл. художествени галерии).
През миналата година движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 529 000 фондови единици и в сравнение с 2018 г. техният брой се увеличава със 110 000 (1.5%). Цифровизирани са 390 000 фондови единици, което е с 22 000 повече спрямо предходната година.
Посещенията в музеите през 2019 г. са 5 355 000. Съпоставени с 2018 г. се увеличават с 5.3%. Приблизително една пета от тях (1 027 000) са осъществени в дните със свободен вход. Регистрирано е намаление на посещенията на чужденци в музеите – с 20 000, или с 1.6% спрямо предходната година.
През 2019 г. в действащите 74 театъра в страната са организирани 15 955 представления, посетени от 2.516 млн. зрители, като спрямо 2018 г. представленията и посещенията се увеличават с 5.3%. Данните са на Националния статистически институт (НСИ) и обощават информацията за културата в България през 2019 г. За посещенията на кината можете да прочетете тук, а за музеите – тук. Средният брой посетители на едно представление е 158 и остава непроменен спрямо предходната година.
Общо 36 драматични театъра са представили 6777 представления; 22 куклени театъра – 638 представления; 7 драматично-куклени театъра – 2194 представления; 7 оперни и балетни театъра – 1017 представления; 2 оперетни театъра – 329 представления.
През 2019 г. в страната са развивали дейност 52 музикални колектива – 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 22 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават със 7%, докато посещенията намаляват с 10.6% в сравнение с 2018 година.
Дружества, сдружения и музикални компании са организирали следните прояви през 2019 година: естрадни (поп, рок, фолк и др.) – 374 концерта, посетени от 226 200 души; фолклорни – 148 концерта, посетени от 98 600 души; камерни и симфонични – 126 концерта, посетени от 30 400 души.
През 2019 г. броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47). Общият им фонд се състои от 34 555 000 библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 55.1% (19 028 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29.7% (10 257 000), и продължаващите издания – 15.3% (5 271 000).
Регистрираните читатели са 243 000, което е с 1.9% повече в сравнение с предходната година, докато посещенията се увеличават с 4.1% и достигат 4 751 000. Заетият библиотечен фонд е 6 542 000 библиотечни единици.
В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2019 г. има регистрирани 8 262 000 библиотечни документа, или с 69 000 повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 932 000 библиотечни единици, като заетият библиотечен фонд в тях се увеличава с 29 000 (0.8%) в сравнение с 2018 година.
През 2019 г. са произведени общо 104 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 51 за киномрежата, 41 за телевизията. Дигитално са заснети 90.4% от филмите. Произведените пълнометражни филми са 37 (22 игрални и 15 документални) и се увеличават със 7 (23.3%) спрямо предходната година. Произведените късометражни и среднометражни филми са 67, от които 21 игрални (включително 7 сериала с общо 200 епизода), 33 документални и образователни и 10 анимационни.
В края на 2019 г. кината в страната са 74, а киноекраните – 237, като броят им се увеличава съответно с 5, и 11 спрямо 2018 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 56.1% от всички прожекции и 62.3% от посещенията. През 2019 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината намаляват с 9%, а посещенията – с 6.2%.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 22 със 140 000 прожекции, посетени от 2.5 млн. зрители. В столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 338 филма.
През 2019 г. в страната са функционирали 82 регистрирани и лицензирани радиооператори, които са излъчили 721 400 часа радиопредавания, или с 0.8% (5 600 часа) по-малко в сравнение с 2018 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 54.7%, следван от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 11.6%.
През 2019 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 12 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 855 700 часа, или с 15.2% повече в сравнение с 2018 година. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва: художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) – 196 100 часа; музикални предавания -119 000 часа; новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 93 900 часа; реклами – 50 800 часа; образователни предавания – 10 500 часа.