Опаковането на Триумфалната арка по проект на починалия творец Кристо остава предвидено за есента на 2021 година. Екипът на Христо Явашев ще опакова една от най-големите забележителности на Париж догодина – така, както беше договорено между Кристо и кметството на френската столица след избухването на пандемията. Цялата подготовка по феноменалната акция е завършена, коментират от обкръжението на големия художник, който ни напусна две седмици преди своя и на жена си Жан-Клод 85-и рожден ден – 13 юни.
Заради избухването на пандемията опаковането на монумента беше отложено за периода 18 септември -3 октомври 2021 година, което е точно с една година закъснение спрямо първоначално планираните дати.
Директорът на Центъра за националните паметници Филип Белавал написа в Туитър след кончината на твореца от български произход: „Ние държим присърце реализирането на проекта, за да върнем малко от огромната любов, която Кристо изпитваше към Париж!“
Центърът „Помпиду“, който поддържаше тесни контакти с твореца и неговите близки още от началото на проекта, също потвърди за възможната негова реализация през есента на 2021 година.
„Проектът ще се движи по план с начало септември 2021 г., като монтажът ще започне на 15 юли 2021, а демонтажът ще бъде привършен на 31 октомври 2021 г.“, уточни г-жа Лор Мартен, президент на проекта „Опаковането на Триумфалната арка“, на който племенникът на Кристо, Владимир Явашев, е директор.
Според госпожа Мартен проектът приживе е бил главната цел на Кристо и той е изявил желание да бъде реализиран на всяка цена, ако се спомине преди съпругата си Жан-Клод, която си отиде от този свят през 2019 година.
Известен с монументалните си инсталации, в които опакова сгради като парижкия мост Понт-Ньоф или Райхстага в Берлин, роденият в България Христо Владимиров Явашев почина в неделя на 84 години. През годините му в Париж, където живее от 1958 г., талантът му разцъфтява. Изложбата, която ще му бъде посветена в центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, ще отвори врати на 1 юли.
Кристо до последно е работил по 10 часа в денонощие. Открай време се знае, че той не излиза във ваканция. Домът и ателието му са в сграда на „Хауърд стрийт“ в Сохо в Ню Йорк. Ставал е малко преди седем, пиел е кафе и е започвал. Той никога не рисуваше проекти, които не се случват, категорични са хората, които го познават. Първо скицира и прави колажи, а след откриването ги зарязва. Винаги сам финансира работите си. Няма луксозен автомобил с шофьор, не пътува с частен самолет, не живее в разточителство. Плаща на всеки собственик на земя, върху която разполага творбите си и я връща в идеално състояние.
„Артистите не се пенсионират. Те умират“, казва Жан-Клод преди смъртта си през 2009-а. Когато тя си отива от този свят, Кристо пише в официалния си сайт върху снимката й „Имало едно време“. С тези думи авангардистът признава, че приказката за него свършва. Защото французойката, с която живеят и творят заедно над 50 години и бе негов астрален близнак по дата и година, осмисли престоя му на Земята.
Той до последно казва „ние“, когато говори за проектите им. Скиците винаги са били негови, но никога не биха се материализирали, ако не са страничният поглед и желязната ръка на съпругата му, както самият той е споделял.
„Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има – или някой корпоративен шеф, или някой кмет. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без „Чадърите“, без „Завеса над долината“, без „Опакованият Райхстаг“… Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават – защото свободата е враг на притежанието, а притежанието е именно постоянното!“, е философията на Кристо.
Кристо и Жан-Клод влизат в рекордите на „Гинес“ на 2000 г. с най-големите чадъри в света, най-дългата тичаща ограда, най-тежката опаковка за Райхстага, най-голямата скулптура без скеле в газометъра в Оберхаузен. Един от проектите им в Германия е изработен от 20 350 кв. метра прозрачен полиестер и 4500 метра полипропиленови въжета. На практика „пакетираната“ светлина тежи 5,3 тона. Big Air Package, издигната във вътрешността на построения през 20-те години на миналия век бивш контейнер за съхранение на газ, е висока 117 метра и е широка 67 метра.
Всъщност това е най-големият надуваем обект на всички времена. Обемът му се мери със злополучния дирижабъл Хинденбург, който все още е признат за най-големия въздушен балон, създаван някога. „Цифрите обаче не могат да опишат усещането да влезеш в „опаковката“. Това става през херметически затворени врати и след кратко изкачване на стълби. А усещането наподобява илюзията, че се намираш във вътрешността на сюрреалистичен дъждовен облак“, пише „Шпигел“ тогава.