Двуезичният албум „Петдесет жени в българската живопис“ поставя щрихите на една кратка, но достатъчно достоверна обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на ХХ век до наши дни и мястото на жените творци в нея. В албума са включени както репродуцирани произведения на българските художнички – от колекциите на Националната галерия, СГХГ и други български галерии и частни колекции, така и техните биографии.
Съставители на луксозното издание са проф. Чавдар Попов и д-р Милена Балчева-Божкова. С работата си по албума те се опитват да разберат дали има основание да се говори за някаква специфична женска чувствителност, за женско своеобразие в изкуството.
Натюрмортът, детският портрет, дамският портрет и интериорът са основен репертоар за жените художнички в периода между двете световни войни и именно той дава повод донякъде да се говори за отделни женски категории в изобразителното изкуство.
„Осезаемото присъствие на жени в българското изобразително изкуство се регистрира едва през първите две десетилетия на ХХ век, а ако говорим въобще за първите женски прояви в областта, то те стават факт на границата на ХIX и ХХ век, спорадични са по характер и са основно в областта на живописта, коментира Милена Балчева-Божкова пред БНР. – Впоследствие, жените започват да се изявяват все по-активно във всички области на пластичните изкуства – живопис, графика, скулптура, текстил и керамика“.
Съставителите на албума ограничават панорамата от имена и творби в женското изкуство единствено до живописта, тъй като в нея в най-ярка и в пълна степен се разгръщат постиженията на редица забележителни авторки, които бележат трайна диря в българското изкуство. Като например Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева, Веса Василева, Дора Бонева, Лиляна Русева и Калина Тасева.
Включеният материал в издадения сега албум е своеобразна представителна извадка, която може да даде на ценителите сбита обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на 20-и век до наши дни. За целта са проучени много архиви, репродуцирани са произведения и фотографии от Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Пазарджик, БНБ, БАН, Държавната агенция „Архиви“ и частни колекционери.
Двуезичният албум е създаден по идея на княз Никита Лобанов-Ростовски, а работата по него отнема близо две година.