Обикновено в училище са ни учили, че страната ни, макар и малка, притежава всички основни видове природни обекти, единствено без пустини и ледници. А всъщност ги притежаваме дори и тези двете.

Местността Побитите камъни, край Варна официално се води пустиня, макар и микро-пустиня в сравнение с тези по останалите континенти. По същия начин и въпросните ни “домашни” ледници се категоризират като микро-ледници (glacierets на английски), или ледени кори. И все пак те съществуват и са категорично класифицирани като такива. При това, не само от български, а основно от чуждестранни учени, поради липсата на геоморфолози-експерти конкретно по ледниците, у нас. За тях са писали вече научни публикации немски и британски учени както и екип от ЮЗУ през 2009 г.

Повечето от често изкачващите Пирин планински туристи навярно са виждали многократно въпросните ледници, но всеки от тях ги е подминавал, мислейки ги за обикновени преспи или за снежници, както някои ги наричат. Действително има и редица фирнови петна/снежници из същия район, които на външен вид почти по нищо не се различават, но два от тях са по-особени.

Става въпрос за два микро-ледника, при това най-южните в Европа – Бански Суходол и Снежника, които все още се белеят целогодишно, сгушени в студената прегръдка на Пирин, под дебелите сенки на върховете от северния склон.

Това означава, че земята под тях най-вероятно е била перманентно покрита с лед, някъде от началото на последния ледников период, та чак до днес. Или поне от Малкия ледников период насам със сигурност, тъй като радиовъглеродните датировки на пробите взети от основите им са категорични, че те са най-малко на 150-годишна възраст.

Ледника Бански Суходол е по-голям от двата и се намира в едноименен циркус, в мраморния дял на Пирин. Разположен е под връх Кутело, чиито стръмни склонове заедно с гигантската каменна стена Кончето, постоянно му пазят сянка от изток, запад и юг, правейки възможно неговото целогодишно съществуване.

Формата на микро-ледника е ромбоидна и с ориентация север-североизток, а стените на циркуса се издигат на височина 110 – 150 м. По склоновете около него има цели 24 пропастни пещери, поради което мястото е често посещавано от пещерни клубове.

Другият микро-ледник, носещ името Снежника, е с трапецовидна форма и лежи под пиринския първенец Вихрен, чиито северо-източни склонове се спускат почти вертикално ок 420 м надолу към него. Той е разположен на височина от 2425 до 2480 м, на дъното на най-дълбокия циркус в планината, наречен Големия Казан. Площта на ледника е 0.01 km2, а обемът му – 30 000 m3. Немската експедиция от септември 2006 г., пробива със сонда дупки достигнали между 7 и 11 м дълбочина на леда преди да ударят в скалата под него. Фирнът отгоре се подхранва най-вече от лавинния сняг и може да достигне до 20 м дълбочина през март и април.

Локацията на Снежника е малко по-южна от тази на Бански Суходол, на географската ширина от 41°46′09″ N, което го прави най-южния ледник на континента. Силната сянка от вертикалните стени ограждащи го от три страни продължава успешно да го предпазва от лъчите на слънцето.

Друг благоприятен фактор за това е високото албедо (отразителност на светлината) от белите скали, характерна за мраморния дял на Пирин. За разлика от тях, в Рила например, няма запазени ледници, въпреки че тя е по-висока и по-на север, тъй като тамошните скали са изградени предимно от силикатни минерали. С други думи, рилските гранити не притежават светлоотразителността на пиринските мрамори.

Отделно и карстификацията на въпросните два циркуса не задържа водата от топенето и тя бързо се просмуква през тях, което също способства ледниците и снежниците да оцеляват, въпреки трайното повишение на температурите.

Радослав Тодоров, списание 360