Късно достигнал до нас художествен пътепис на Габриел Гарсия Маркес ни отвежда отново във времето на социализма, на първите открити критики към култа на личността, на недоимъка и Желязната завеса. Макар погледът да е на журналист, т.е. на „човек отвън“, излязлото за пръв път през 1978 г. „пътешествие през социалистическите страни“ е свидетелство на доброто и лошото от времето „на реалния социализъм“. Пътеписът разказва за ГДР, Чехия, Унгария и Полша, който Маркес е преминал на път за фестивал на младежта и студентите в Москва.
Новата книга „Пътешествие по Източна Европа“ скоро излиза и в България. Нейната преводачка от испански Емилия Юлзари, която живее в Израел и преподава „Превод“ в Еврейския университет в Ерусалим, разкри пред БНР, че процесът по издаването й е отнело доста дълъг период.
„Тя е писана през 1957-а, издадена е 20 години по-късно най-напред, а аз я превеждам още колко години – 30, може би, споделя Юлзари. – Искам да обърна внимание, че в много от своите произведения Маркес се уповава на своите инстинкти, понякога дори предявява предразсъдъци, а тук той изразява едно пророчество – 32 години преди падането на Берлинската стена, той пише: „След 50 или 100 години, когато една от двете системи надделее, двата Берлин-а ще са един град, един чудовищен търговски панаир, пълен с безплатни мостри от двете системи“.